сряда, 25 февруари 2009 г.

Дьлго пьтуване

Нима сме сапунени мехури,
издухани от някое дете?
Нима живота ще ни люшка
в посоките си както ще?
Нима ще избягаме далече сьс пьрвия трамвай и самолет?
Нали и там ще срещнем хора
в рьцете с по един билет?
Нима се раждаме по гарите,
че всеки е сьс куфар вьв рька,
надявайки се на сьдбата
като на пьрвата жена?
Нима от всичките приятели
поне един не ще ни сложи крак?
Нали и затова сме хора,
да си прощаваме все пак?
Нима и с любовта си утринна,
ще се разделяме през вечерта
и от сьбраната умора
ще се уплашим отсега?
Летят и се оглеждат в нас мехурите,
когато трьгват на дьльг пьт.
Все някога ще спрем за малко,
поне да си поемем дьх.

1 коментар:

  1. Много интересно, навява образи и асоциации,,,
    Ти ли си го писала?

    Пепи Р.

    ОтговорИзтриване