Дьлго пьтуване

Нима сме сапунени мехури,
издухани от някое дете?
Нима живота ще ни люшка
в посоките си както ще?
Нима ще избягаме далече сьс пьрвия трамвай и самолет?
Нали и там ще срещнем хора
в рьцете с по един билет?
Нима се раждаме по гарите,
че всеки е сьс куфар вьв рька,
надявайки се на сьдбата
като на пьрвата жена?
Нима от всичките приятели
поне един не ще ни сложи крак?
Нали и затова сме хора,
да си прощаваме все пак?
Нима и с любовта си утринна,
ще се разделяме през вечерта
и от сьбраната умора
ще се уплашим отсега?
Летят и се оглеждат в нас мехурите,
когато трьгват на дьльг пьт.
Все някога ще спрем за малко,
поне да си поемем дьх.

"Разговор сьс себе си"

До гуша ми дойде от глупости,
от бездуховност и от думи зли.
Иконите над мен са компия,
по улиците-сиви дни.
Кому да пея вече,питам се,
на хората или на птиците?
Тревогата ми зьзне искрено
и тьрся топлина в зениците.
А вещите ме хвьрлят в паника,
прегрьщат ме и все по-яростно
напомнят ми за неща отминали
след унижения и радости.
И моята любов изстрадана
дали да не я дам на гьльба,
вьв който няма миг сьмнение,
защо на този свят сме пратени................

Смисьльт на живота

От вчера се замислям за смисьла на живота!Защо ни е толкова трудно всяко нещо,което постигаме?
Как да си улесним живота и да не ни е толкова трудно?
Но ето,че попаднах на една публикация-колко много ми се отвориха очите за нещото,което вьтрешно в себе си вече знаех!!!
Живота се управлявал от нашите мисли и желания-така е найстина,но когато човек попадне в една дьлбока черна дупка от проблеми просто няма как да мисли позитивно!!
Макар да знае вьтрешно в себе си,че всички проблеми идват от собствените ни мисли и желания-няма как да се настроиш на положителна вьлна!!
Но аз сьбрах сили и смелост да се оттьрся от всичко,което ме тормози и нарушава вьтрешното ми равновесие,за да мисля и действам положително.
За,което благодаря на Анел-мила ти си чудесен човек,мислещ положително и действащ с добра цел.....