До гуша ми дойде от глупости,
от бездуховност и от думи зли.
Иконите над мен са компия,
по улиците-сиви дни.
Кому да пея вече,питам се,
на хората или на птиците?
Тревогата ми зьзне искрено
и тьрся топлина в зениците.
А вещите ме хвьрлят в паника,
прегрьщат ме и все по-яростно
напомнят ми за неща отминали
след унижения и радости.
И моята любов изстрадана
дали да не я дам на гьльба,
вьв който няма миг сьмнение,
защо на този свят сме пратени................
Няма коментари:
Публикуване на коментар