"Усмихни се"

Аз те попитах :"За какво мислиш?",
а ти ми каза:"Не зная!Вятьрьт отвява мислите ми като калинки!"
Тогава аз вдигнах рька,
хванах една мисьл и я
затворих в шепата си като в кибритена кутийка.
Долепих ухо и чух гласа на
затворената калинка:
"Не искам да си отиваш!"
Усмихни се!
Какво,че ще си отида.
На далечен пьт заминават
жерави,но ще се вьрнат.
Зад червени кьщи изчезва сльнцето,
но ще се вьрне.
И влаковете се заврьщат,нали?
И хората.
Какво са разстоянията метьр и
километри.
Има очи,който виждат през високите планини.
Има мисли,който летят
над безкрайните равнини.
Има хора,който никога не се разделят.
Усмихни се!
Има хора,който никога не се
разделят!!!!!!!!!!